„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРОИТЕЛНО-МОНТАЖНИ РАБОТИ/СМР ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НОВИ СОЦИАЛНИ И ИНТЕГРИРАНИ ЗДРАВНО-СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА РЕЗИДЕНТНА ГРИЖА И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ЛИЦА С УВРЕЖДАНИЯ“

При изпълнението на договора и в хода на строителния процес се установи необходимост от изменение на клаузата, уреждаща срока за извършване на окончателното плащане по договора. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Договор № 52 от 28.08.2025 година ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ плаща на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ окончателно плащане – в размер, равен на разликата между стойността на действително извършените СМР и стойността на авансовото и междинните плащания, платимо в срок до 30 (тридесет) календарни дни от датата на издаване на акт за въвеждане в експлоатация на обекта при условия и по ред, определени с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и ЗУТ и представяне на фактура за дължимата сума/част от цената. Практическото изпълнение на договора показа, че между подписването на Акт образец № 15 и въвеждането на строежа в експлоатация съществува период, през който строително-монтажните работи вече са изпълнени, проверени и приети от всички участници в строителството, но протичат административни процедури пред компетентните държавни органи за издаване на Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация. След подписването на Акт образец № 15 Изпълнителят е изпълнил изцяло възложените строително-монтажни работи, строителният надзор е удостоверил съответствието на строежа с одобрените инвестиционни проекти и изискванията на действащото законодателство, проектантът е удостоверил, че строежът е изпълнен съобразно проекта и Възложителят разполага с всички документи, удостоверяващи фактическото изпълнение на договора. Следователно към този момент Изпълнителят вече е изпълнил своите основни договорни задължения, поради което е налице основание да получи окончателното договорно възнаграждение. Последващото издаване на Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация представлява административна процедура, в която участват компетентни държавни органи и чието времетраене не зависи единствено от изпълнителя. Обвързването на окончателното плащане с приключването на тази административна процедура води до неоправдано забавяне на плащането при положение, че строителството вече е приключило и е прието по установения ред. Предвид изложеното страните приемат, че окончателното плащане следва да бъде обвързано с подписването на Акт образец № 15, който удостоверява завършването и приемането на строежа от участниците в строителството. Настоящото изменение представлява изменение единствено на реда и момента на извършване на окончателното плащане, без да засяга предмета, обема, техническите характеристики, количествата или качеството на възложените строително-монтажни работи. Изменението не води до увеличаване на договорната цена, не изменя начина на нейното формиране и не създава право на допълнително възнаграждение за изпълнителя. Общата стойност на договора остава непроменена. Не се изменят договорените срокове за изпълнение на строителството, гаранционните срокове, гаранцията за изпълнение, отговорността на изпълнителя, условията за приемане на строежа, както и останалите права и задължения на страните. Изменението не води до промяна на икономическия баланс на договора в полза на изпълнителя извън първоначално договореното, тъй като изпълнителят не получава допълнителни права или финансови преимущества, а единствено се прецизира моментът на възникване на изискуемостта на вече договореното възнаграждение. Не са налице и предпоставките на чл. 116, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, тъй като изменението - не въвежда условия, които, ако са били част от първоначалната процедура, биха позволили участие на други кандидати или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално определената за изпълнител; - не променя икономическия баланс на договора в полза на изпълнителя; - не разширява предмета или обема на договора; - не води до замяна на изпълнителя; Изменението няма съществен характер по смисъла на чл. 116, ал. 5 от Закона за обществените поръчки и е допустимо като несъществено изменение по чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП.

При изпълнението на договора и в хода на строителния процес се установи необходимост от изменение на клаузата, уреждаща срока за извършване на окончателното плащане по договора. Съгласно чл.7, ал.1, т.3 от Договор № 52 от 28.08.2025 година ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ плаща на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ окончателно плащане – в размер, равен на разликата между стойността на действително извършените СМР и стойността на авансовото и междинните плащания, платимо в срок до 30 (тридесет) календарни дни от датата на издаване на акт за въвеждане в експлоатация на обекта при условия и по ред, определени с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти и ЗУТ и представяне на фактура за дължимата сума/част от цената. Практическото изпълнение на договора показа, че между подписването на Акт образец № 15 и въвеждането на строежа в експлоатация съществува период, през който строително-монтажните работи вече са изпълнени, проверени и приети от всички участници в строителството, но протичат административни процедури пред компетентните държавни органи за издаване на Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация. След подписването на Акт образец № 15 Изпълнителят е изпълнил изцяло възложените строително-монтажни работи, строителният надзор е удостоверил съответствието на строежа с одобрените инвестиционни проекти и изискванията на действащото законодателство, проектантът е удостоверил, че строежът е изпълнен съобразно проекта и Възложителят разполага с всички документи, удостоверяващи фактическото изпълнение на договора. Следователно към този момент Изпълнителят вече е изпълнил своите основни договорни задължения, поради което е налице основание да получи окончателното договорно възнаграждение. Последващото издаване на Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация представлява административна процедура, в която участват компетентни държавни органи и чието времетраене не зависи единствено от изпълнителя. Обвързването на окончателното плащане с приключването на тази административна процедура води до неоправдано забавяне на плащането при положение, че строителството вече е приключило и е прието по установения ред. Предвид изложеното страните приемат, че окончателното плащане следва да бъде обвързано с подписването на Акт образец № 15, който удостоверява завършването и приемането на строежа от участниците в строителството. Настоящото изменение представлява изменение единствено на реда и момента на извършване на окончателното плащане, без да засяга предмета, обема, техническите характеристики, количествата или качеството на възложените строително-монтажни работи. Изменението не води до увеличаване на договорната цена, не изменя начина на нейното формиране и не създава право на допълнително възнаграждение за изпълнителя. Общата стойност на договора остава непроменена. Не се изменят договорените срокове за изпълнение на строителството, гаранционните срокове, гаранцията за изпълнение, отговорността на изпълнителя, условията за приемане на строежа, както и останалите права и задължения на страните. Изменението не води до промяна на икономическия баланс на договора в полза на изпълнителя извън първоначално договореното, тъй като изпълнителят не получава допълнителни права или финансови преимущества, а единствено се прецизира моментът на възникване на изискуемостта на вече договореното възнаграждение. Не са налице и предпоставките на чл. 116, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, тъй като изменението - не въвежда условия, които, ако са били част от първоначалната процедура, биха позволили участие на други кандидати или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално определената за изпълнител; - не променя икономическия баланс на договора в полза на изпълнителя; - не разширява предмета или обема на договора; - не води до замяна на изпълнителя; Изменението няма съществен характер по смисъла на чл. 116, ал. 5 от Закона за обществените поръчки и е допустимо като несъществено изменение по чл. 116, ал. 1, т. 7 от ЗОП.